Поради високата твърдост и чупливост на промишлената керамика, традиционните методи на обработка са изключително трудни, изискващи специализирани процеси:
1. Технология на формоване
Сухо пресоване: Подходящо за прости{0}}оформени части, ниска цена, но ограничена прецизност.
Инжекционно формоване: Може да произвежда сложни структури, като миниатюрни керамични зъбни колела, изисква добавянето на голямо количество свързващо вещество.
Леене: Използва се за производство на ултра-тънки керамични субстрати (дебелина<0.1mm).
2. Процеси на синтероване
Агломериране при атмосферно налягане: висока икономическа ефективност, но по-ниска плътност.
Горещо изостатично пресоване (HIP): Подобрява плътността на материала чрез аргонова среда с високо-налягане, постигайки свойства, близки до теоретичните стойности.
3. Технология за прецизна обработка
Диамантено шлайфане: Използва диамантени дискове за обработка на плоски или извити повърхности, постигайки прецизност до ±1μm.
Лазерна обработка: Фемтосекундните лазери могат да постигнат микрон{0}}ниво на пробиване, използвано за-изработка на отвори в керамични платки.
Ултразвукова обработка: Използва високо{0}}честотни вибрации за разбиване на материали, подходяща за обработка на крехка керамика като цирконий.
4. Повърхностна обработка
Химическо механично полиране (CMP): Използва се за наномащабна планаризация на повърхности на полупроводникови керамични субстрати.
Технология на покритието: Нанасяне на TiN покрития върху повърхностите на инструмента за подобряване на устойчивостта на износване.
